За връзката между „короната“, шахматистите в Градската и хубавия живот

Post 7 of 328

2

20.03.2020 г.

Изолацията е сериозно изпитание. Изправи ни пред собствената уязвимост, пред заблудата, че сме всесилни. Върна ни до ръба на пропастта, в която пропадахме – да помпим представата за себе си с лайкове; да позираме като „луксозни“ хора, да гоним успеха на друг връх или на чужд гръб. Много бързо се разтопи захаросаният с филтри виртуален лайфстайл. В изолацията си ще преживеем страх, гняв, болка, тъга, радост – естествени емоции, които може да се опитаме да приемем без да ги пренебрегваме или залостваме. Ще видим близките си в приятна и в неприятна светлина, но ще усетим и самите нас в такава. И всичко това ще бъде нормално, даже необходимо. Отдавайки се на тишина, разговори и разходки вътре в себе си, ще допуснем пролетта на годината да дойде, а на надвисналата опасност – да отмине. Тогава, струва ми се, ще излезем и ще грабим с пълни шепи – не дезинфектанти, а преживявания. И всичко обикновено, дори битово, което приемахме за даденост и рутина, сега ще ни донесе наслада. Представям си, че поваляме кризата с търпение и изострена сетивност. Разкрасени без поправки, ожаднели за близост, щастливи без причина.

Прочетете целия текст тук