По случай 5 юни – Световен ден на околната среда, Българската мрежа публикува редица кратки истории, свързани с тематиката на събитието тази година, „Замърсяване на въздуха“. Статиите са продукт на UN Environment.

По следите на устойчивото развитие:

Как горите могат да ни помогнат да се справим с климатичните промени и замърсяването на въздуха

Богатството на България откъм гори изисква да преразгледаме значението на ресурса – не само като дървен материал, но и като вторични продукти. Повече четете в статията, изготвена от Програмата на ООН за околната среда, която отделя на страната ни специално внимание.

 

Forest_visit

Снимка: UN Environment

Събирането на диви гъби в Източна Европа е повече от традиция. То е социално събитие. Всяка година, в края на лятото и началото на есента, хиляди любители – гъбари се отправят към горите в търсене на идеалните екземпляри. Гъбарите взимат и децата със себе си по време на разходките, за да се учат да разпознават кои са ядливите видове и кои – отровните, кои са узрели и кои искат още време, предавайки по този начин в наследство грижата за гората. Привечер, около масата, семействата споделят каквa е настоящата реколта и опитват от вкусните, запържени в масло деликатеси. Заедно празнуват своята любов към природата с разговори за плодородните места, както и за животните и птиците, забелязани по пътя.

Горите са сред най-ценните съкровища на земята: дървеният материал от тях е източник на енергия, а самите те спомагат за водното регулиране, защитата на почвите и запазването на биоразнообразието. Въпреки това, в конвенционалното управление на горите, дърветата все още биват разглеждани основно като източник на дървесина. Всички останали продукти, произтичащи от горските територии – като меда, гъбите, лишеите, боровинките, лековитите и ароматните растения, както и всички други продукти, извлечени от горите за наша употреба – са считани с второстепенно значение.

Ресурсите на гората отвъд дървения материал, всъщност осигуряват прехрана и постъпления на милиони домакинства. Вторичните продукти се използват в хранителната, козметичната и медицинската индустрия. Следователно, опазването на тяхната околна среда е жизненоважно.

България, чиито гори заемат над една трета от общата територия, е сред най-богатите откъм биологични видове държави. Кафяви мечки, рисове и вълци се срещат в горите, които също така са дом на стотици видове птици и огромно разнообразие от дървесни видове, включително букове, ели, смърчове и дъбове.

Страната има традиционни практики в горското  стопанство. Съществуват работещи програми за мониторинг в едър мащаб, а местните общности държат под око естествената среда. Именно тези фактори са допринесли за това националните власти да могат да съхранят биоразнообразието.

Над 90% от събраните на годишна база диви и култивирани билки се продават като суров материал на Германия, Италия, Франция и САЩ, превръщайки България в един от водещите доставчици в този сектор. Развивайки експертиза в защитата и устойчивото използване на вторични горски продукти, страната се е превърнала в модел за нейните Балкански съседи.

През изминалите 12 години България е получила финансиране от ЕС в размер на 335.3 млн. щатски долара за проекти, свързани с консервационни дейности. Средствата са усвоени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), национални и природни паркове, общини и нестопански организации. Европейските фондове позволиха на страната занапред да разшири своите програми за околната среда и да гарантира, че горските ресурси ще бъдат експлоатирани внимателно.

При все това, Мирослав Калугеров, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ, знае от опит, че получаването на финансиране за защита на околната среда не води непременно към успех. Той ясно съзнава, че първата крачка към екологичните решения минава през информираността – наличието на подробна информация за устойчивото управление на всеки природен ресурс.

„Без да бъдат систематизирани данните, природното опазване е хаотично, целите не могат да се постигнат, а предпазването на вторичните горски продукти става невъзможно“, казва г-н Калугеров.

Република Северна Македония също има отношение по тези въпроси. Макар да показва близки до българските характеристики на природните ресурси, страната има на къде да развие пълния потенциал на продуктите и услугите, които горите й могат да предложат. Причините са в липсата на подходящо законодателство и умения да идентифицира и проучва статуса на видовете с икономическо значение за държавата.

За да подпомогнат страната, Програмата на ООН за околната среда, Министерство на околната среда и пространственото планиране на Северна Македония и Фондацията за зелена икономика на Балканите (Connecting Natural Values and People Foundation), са провели работно посещение в България за споделяне на опит за устойчивото управление на вторичните горски продукти. Тази инициатива е част от по-мащабен проект, чиято цел е опазване на биоразнообразието чрез ефективно управление на защитените територии и чрез включването му в планирането на експлоатационните дейности – финансиран от международната природозащитна организация Global Environment Facility.

„Обединявайки усилията на различни национални и локални власти, институции, местни общности и бизнес, посредством различни проектни дейности ще се допринесе за отговорно използване на т.нар. „лековито злато“ – вторичните горски продукти в Северна Македония“, казва Искра Стоянова, координатор на проекти по Програмата на ООН за околна среда.

Около 80% от растящото световно население използва тези продукти за здравни и хранителни нужди, отбелязва Анела Ставревска-Панайотова, координатор на проекти във Фондацията за зелена икономика (Connecting Natural Values and People Foundation). Практиките и уменията, придобити с помощта на българските експерти са решаващи, за да се научим да разпознаваме вторичните горски продукти и да ръководим опитите в Северна Македония.

Устойчивото използване на ресурсите помага за подобряване състоянието на горите и местообитанията, подсигурявайки икономическата и хранителната стабилност на местните общности.

В допълнение, горите могат да премахват замърсителите от атмосферата, което ги превръща в универсално средство за борба с мръсния въздух и климатичните промени. Всяка година горите абсорбират една трета от въглеродния диоксид, отделян при изгарянето на изкопаеми горива в световен мащаб.

Повишаване качеството на въздуха е сред топ приоритетите, касаещи климата на Западните Балкани, където електроцентралите емитират 45 млн. тона CO2 на година. Преките здравни разходи в следствие от това замърсяване възлизат на милиарди долари.

Заедно с нуждата да се премине към чисти енергийни източници, горите са естествен ефективен съюзник в борбата за по-чист въздух за устойчивото бъдеще на общностите, зависещи от тях.

Източник: UN Environment