По случай 5 юни – Световен ден на околната среда, Българската мрежа публикува редица кратки истории, свързани с тематиката на събитието тази година, „Замърсяване на въздуха“. Статиите са продукт на UN Environment.

 

Какво е общото между мръсния въздух и изкуството, разкриват артистите

 

Article 6 SmogFreeProjectDalian

Снимка: STUDIO ROOSEGAARDE

Хората на изкуството черпят вдъхновение от заобикалящия ги свят, затова не е учудващо, че сред тях вече се срещат такива, които творят, повлияни от най-сериозния екологичен проблем на нашето време – замърсяването на въздуха

По данни на СЗО всяка година около 7 млн. случаи на преждевременна смърт са причинени от замърсяването на въздуха, като статистиката сочи, че 9 от 10 човека в световен мащаб дишат отровен въздух. Свързва се с климатичните промени и се счита, че усилията да се преодолее замърсяването ще допринесат за разрешаване на климатичната криза. Времето за реакция вече тече и хората на изкуството, както и много други, търсят начини да разширят информираността и да намалят вредата, и дори го използват като източник. 

Сфери на замърсяването (Pollution pods) – оригинален проект на Майкъл Пински

Майкъл Пински се вдъхновява от различните видове замърсяване на въздуха и създава инсталация, състояща се от пет сфери с въздух, наподобяващ този на пет места по света: Северна Норвегия, Лондон, Ню Делхи, Пекин и Сао Паоло. Движейки се между сферите, посетителите долавят разнообразните нива и източници на замърсяване.

„Исках усещанията във сферите да се различават драстично едно от друго“, Пински разказва пред Програмата на ООН за околната среда. „Трябва да обърнем внимание не само на степента на замърсяването на въздуха, но също така и на различните му характеристики“.

В Лондон Пински възпроизвежда миризмата на дизел. За Пекин той смесва миризмите на индустриален пушек, въглища, отоплението на дърва и транспортните емисии. В сферата на Ню Делхи мирише на изгорена пластмаса и стъкло, както и на отпадъци, които жителите на града продължават да горят.

Разбира се, замърсяването във сферите е имитирано само на миризма и на вид, токсичните газове няма. Въпреки това, авторът твърди, че изживяването не е приятно, каквато е и цялата идея – замърсяването причинява неприятни усещания. Пински се надява инсталацията да доведе до „по-радикален подход“ в борбата с мръсния въздух и по-специално по отношение на транспорта. „Не е лесно да се приложи идентична философия и подходи към различните градове в света“, казва той и продължава – „но в някои случаи проблемът може да бъде превъзмогнат за две години с преобръщане на нагласите и правилна политика“.

Кулите прахосмукачки (Smog-free towers) – от Даан Розегаард

Даан Розегаард се мотивира от престоя си в Китайската столица – като свидетел на стремежа на града към икономическо развитие и гражданско благосъстояние, той изобретява пречиствателни кули. „Най-големите прахосмукачки на света“ – както ги нарича изобретателят, засмукват мръсен въздух, пречистват го и го връщат обратно в атмосферата.

„Един ден си помислих – Даан, ти не си министър, не можеш да дадеш 20 милиарда евро за зелена енергия. Но ти си инженер и творец, и можеш да създадеш парк – оазис с чист въздух!“.

Пречиствателната кула е поставена в парк, което спомага за повишаване чистотата на въздуха с между 20 и 70 процента в сравнение с останалите части на града. Инсталацията използва технология за позитивна йонизация на въздуха (positive ionisation technology), която според Розегаард е единственият начин да се пречистят големи обеми от ултра фини частици с нисък разход на енергия.

Кулите могат да бъдат видени в Китай, Полша, Холандия и скоро, в Южна Корея и Мексико. Построяването им доведе до глобална кампания с местни партньори във всяка страна. В момента авторът въвежда други две нововъведения – пръстен (smog-free ring), изработен от съдържащите се в смога компресирани частици, и колело (smog-free bicycle).

„Това не е утопия. Това е про-топия, в която ние, стъпка по стъпка, опитваме да подобрим своите градове“, коментира той. „Голямата цел е да не се нуждаем изобщо от такива приспособления, но дотогава, трябва да направим всичко необходимо, за да останем здрави.“

Мастило, получено от замърсяването на въздуха

По време на посещение на своето семейство в Мумбай, Индия, Анирудх Шарма забелязва, че привечер белите му ризи постепенно се покриват с прашни петна. „В онзи момент осъзнах, че това се дължи на мръсния въздух, съдържащ частици черни сажди, изпускани от превозните средства“, споделя той пред медийния хъб на своя Масачузетски технологичен институт (MIT), и констатира – “Това е главният здравен проблем на нашето време”.

Когато се връща обратно в университета, Шарма решава да предприеме нещо срещу замърсяването, на което се е натъкнал у дома. Така той основава Graviky Labs – стартъп, разработващ технология, предназначена за дизеловите изпускателни системи, която да улавя отделяните вредни частиците. Екипът на Graviky успява да превърне саждите в мастило, наречено въздушно мастило (Air-Ink), което артистите по света да използват. Досега технологията е уловила 1.6 млрд. микрограма фини частици, еквивалент на събиране на 1.6 трилиона литра въздух на открито.

„По-малко замърсяване, повече изкуство. Това е идеята, около която се обединихме“, заключва основателят.

 

Източник: UN Environment