Застрашени ли е биосферата на България: какво губим, защо го губим и как да не “срежем клона, на който висим”? 

speciesПо повод Световния ден на околната среда, посветен през 2020 г. на биоразнообразието, разговаряхме с една от най-активните национални организация, която над 20 години работи в защита на природата – Българска фондация “Биоразнообразие”. В серия от публикации ще ви представим техните отговори, застъпващи основни теми в областта на екологията, които вълнуват както международната общественост, така и българското общество. Темите включват  процеси и явления на глобално равнище в биосферата, предизвикани от човешката дейност, ролята на световните организации и институциите у нас, местната действителност и значението на гражданския сектор в политиката по опазване на околната среда. 

Поискахме да научим повече за растителния и животинския свят в България, както и за заплахите, които грозят биологичното разнообразие. В откриващата публикация ще се запознаете с някои повече или по-малко известни факти, чрез които да осъзнаем мястото, на което живеем, и влиянието ни върху живата природа. 

България е на челни позиции в Европа по отношение на биоразнообразието си. Кои са най-често срещаните и най-непознатите видове?

Да, България е сред първите страни в Европа наред със Испания, Франция, Италия, които обаче са много по-големи като размер. Това се дължи на разнообразието на климатични, релефни, палеоисторически и географски фактори и събития, но също и на особеното кръстопътно местоположение на страната ни върху най-значимите и древни миграционни територии в световен аспект, не само по отношението на миграцията на биоразнообразието, а и на човешката цивилизация. У нас се срещат почти всички климатични области на Европа – от субарктичните до субтропичните, както и редица представителни екосистеми – алпийски растителни съобщества, торфища и ледникови езера, пещери и карстови райони, степи, пясъчни дюни, обширни запазени масиви на широколистни и иглолистни гори, както и удивителните странджански гори с вечнозелен подлес и т.н. Това екосистемно богатство е причината да имаме повече от 4200 вида висши растения (за сравнение Великобритания с два пъти по-голяма площ от България има само 1400 вида), повече от 30 000 описани до момента вида насекоми, повече от 100 вида бозайници (сред които един от най-редките видове в света – мишевидния сънливец и най-малкия сухоземен бозайник в света – етруската земеровка), 420 вида птици, 36 вида влечуги и 25 вида земноводни, 207 вида риби, над 3000 вида водорасли и 5000 вида гъби. Голяма част от това богатство може да бъде видяно единствено в България или близко до границите ни – това са т. нар. ендемични видове, както и остатъци от древни геологични времена (периодите преди и по време на ледниковия период) – т.нар. реликти. 

Има видове, които сме свикнали да виждаме и  приемаме за даденост, като пеликаните например, но за много европейци те са екзотични, подобно на зебрите и жирафите за нас. Най-непознати остават някой застрашени видове, които все по-трудно могат да бъдат наблюдавани в природата като рис, леопардов смок, царски орел, венерина пантофка и стотици други.

Запазената все още на много места природа е едно от безценните богатства, с които ние българите се гордеем. Вярно е, че защитените територии не са голяма площ от територията ни – едва 5 %, но все пак са доста на брой – 3 национални парка, 11 природни парка, 55 строги и 38 поддържани резервата, около 600 защитени местности и стотици природни забележителности. За сметка на това площта на Натура 2000 зоните е една от най-големите в Европа – 34% от площта на страната. Това се дължи на удивителното разнообразие на местообитания и видове, за които споменахме по-горе и факта, че изграждането на мрежата Натура 2000 се основава единствено на научни факти и критерии. Т.е. колкото по-богато е биоразнообразието, толкова повече зони за опазването му трябва да има. Мрежата Натура 2000 в България е едно европейско признание не само за богатството на нашата природа, но и за усилията ни като страна и народ за неговото опазване до този момент. За съжаление голяма част от българските 340 защитени зони от мрежата Натура 2000 все още нямат дори заповеди за обявяване, а режимите на опазване са доста по-слаби, в сравнение с тези на защитените територии (споменати по-горе), липсва съвременен и ефективен подход за опазване и управление на това наистина безценно съкровище – нашето наследство за бъдещите поколения и нашата отговорност към тях. За съжаление в последните десетилетия всеки ден губим по част от него, а с това безвъзвратно си отиват удивителни и неповторими природни създания.

Какви са основните заплахи зa растителния и животинския свят в България? Какви щети нанасяме ние хората върху биоразнообразието?

  • Унищожение и деградация на местообитанията – това е основната заплаха за изчезване на видове в света. Най-много видове изчезват в следствие изсичането на екваториалните гори. Други фактори са добивните промишлености, урбанизирането на диви територии, инфраструктурните строежи, неустойчивото земеделие и горско стопанство, замърсяването на почви, води, въздух, както и глобалните климатични промени. Намаляването на видовете в екосистемите води до разрушаване на хранителните мрежи, прави ги по-нестабилни и чувствителни към външни промени. Освен унищожението на видовете и техните места на живот, това води и до прекъсване на важни екологични коридори за миграция и обмен на генетична информация между съседни природни територии и така се нарушава връзката между биоразнообразието в национален, континентален и глобален аспект.
  • Съзнателното и несъзнателно въвеждане на инвазивни чужди видове – случва се когато човекът се намеси и пренася видове извън „родните им места“, с което им помага да заемат нови екологични ниши, което често е проблем за местните обитатели, защото те се конкурират за храна, места за размножаване и др. и инвазивният вид понякога е по-добре приспособен. У нас много емблематичен пример е американския храст аморфа, който е истинска напаст по поречието на Дунав и променя структурата на крайречните гори, а вече е разпространен и из цялата страна. Подобен е случаят с рапаните, пренесени от Японско море и др., а в близко бъдеще очакваме отрицателните ефекти от инвазията на видове като американската норка и червенобузата костенурка.
  • Свръхексплоатацията на естествени природни ресурси за храна и медицински нужди – човекът понякога няма спирачки, за да спре използването на видове, които смята, че никога няма да намалеят или изчезнат. За съжаление в момента и ние участваме в свръхексплоатацията на рибните ресурси в световния океан, докарани до състояние в което не могат да се възстановят в размери, гарантиращи оцеляването им в обозримо бъдеще и тяхното устойчиво ползване. Всички знаем примерите за слоновата кост и избиването на хиляди слонове, както и прекомерното използване на много видове за медицински нужди.
  • Замърсяването на околната среда – почвата, въздуха или водата са жизнената среда на  видовете, които заради замърсяването, което ние хората причиняваме, са подложени на системно пряко унищожение. У нас не спират лошите примери с измряла риба в българските реки, някои от които лишени почти напълно от живот, безконтролното изпускане на тежки метали, промишлени замърсители и силно токсични съединения, липсата или неефективността на пречиствателните съоръжения. Употребата на пестициди и изкуствени торове води до унищожаване на почвата, а с това и на нейните обитатели. Нефтените разливи в морето, замърсяването на въздуха с ФПЧ и други токсини, некачественото изгаряне и управление на отпадъци са все фактори, които замърсяват природата и я унищожават като среда за живот на биоразнообразието. А в крайна сметка и на нас самите, защото ние хората също сме част от глобалната екосистема – биосферата, и като такива сме зависими от нейното качество и ресурсите, които ни осигурява. Важно е да осъзнаваме, че средата ни на живот, водата, въздухът и храната са единствените задължителни условия, за да можем да съществуваме като биологичен вид.
  • Предизвикани от човека промени на климата – тези невидими в ежедневието ни промени оказват все по-голямо влияние на биоразнообразието. Последиците от топенето на полярните ледове водят до намаляване на солеността на световния океан, а с това и на океанските течения, от които в най-голяма степен се определя глобалният климат. Това оказва влияние на много мигриращи видове растения и животни, стеснява се техният ареал с подходящи за съществуване условия и в крайна сметка голяма част от тях изчезват или ще изчезнат в обозримо бъдеще. Глобалните климатични промени обаче оказват въздействие и върху нас – все повече расте броя и на климатичните мигранти сред хората, които заради прекомерно засушаване или наводнение напускат родните си места и се преместват в други, чужди за тях райони, в които повлияват социалния баланс. Островите са все по-застрашени, а с това и всичките им ендемични обитатели (т.е. такива, които се срещат само на една определена територия и никъде другаде в света).

Кои други фактори имат значение за биоразнообразието?

Една от най-значимите съвременни заплахи е драматичното намаляване на опрашващите видове насекоми в глобален аспект. Ние дължим повече от 75% от храната си на тях, а ролята им в поддържането на екологичното равновесие е още по-значима. Те са в основата на първичната продукция на биомаса и без тях ще бъде невъзможно съществуването на биосферата и оцеляването на биоразнообразието и човека като част от него.

Друг значим фактор е намаляване на генетичното разнообразие – прекъсват се връзките между отделните части на природата, намалява възможността за миграция и обмен на генетично разнообразие. В резултат популациите остават изолирани и все по-чувствителни и уязвими от промени и въздействия.

biosphere_parksИ разбира се, не на последно място – политиките по управление на биоразнообразието. В последните десетилетия не само отделни държави, но и световната общественост като цяло осъзнават своята отговорност за съхранението на биоразнообразието и за значението му за съществуването на човешката цивилизация. Глобални договори като Конвенцията за биоразнообразието от Рио де Жанейро, Парижкото споразумение, Бернската конвенция, Конвенцията за световното природно и културно наследство на UNESCO, Принципите за устойчиво развитие на ООН, усилията на ЕС за съхранение на природата, са част от примерите за ангажираността и осъзнаването на проблема с изчезването на биоразнообразието като първостепенна задача за оцеляването на Планетата и човечеството.

Публикацията е изготвена по случай Световния ден на околната среда – 5 юни, който всяка година Българската мрежа на ГД на ООН отбелязва с различни дейности. През 2020 г. Мрежата на отговорните компании в България се допита до експертната организация, за да набере и разпространи сред служителите на своите компании-членове информация, свързана с тазгодишната тема – биоразнообразието.