Биоразнообразието в България, част III: Как се прави бизнес с уважение към природата и устойчив туризъм? 

protected_areaПо повод Световния ден на околната среда, посветен през 2020 г. на биоразнообразието, разговаряхме с една от най-активните национални организация, която над 20 години работи в защита на природата – Българска фондация “Биоразнообразие” (БФБ). В серия от публикации ще ви представим техните отговори, застъпващи основни теми в областта на екологията, които вълнуват както международната общественост, така и българското общество. Темите включват  процеси и явления на глобално равнище в биосферата, предизвикани от човешката дейност, ролята на световните организации и институциите у нас, местната действителност и значението на гражданския сектор в политиката по опазване на околната среда. 

В третата част от интервюто с фондацията разговаряме за партньорствата с бизнеса – как частния и неправителствения сектор заедно могат да бъдат полезни. Наръчникът на отговорния турист или 15-те “тихи” стъпки, с които да не обезпокоим обитателите на дивата природа, са резултат от такъв съвместен проект. Запознайте се с него преди да преминете през следващия маршрут…

Срещате ли разбиране от бизнеса – има ли компании, които припознават каузите ви и по какъв начин ви оказват подкрепа?

Работата с бизнеса е една от сферите, в които искаме да се развиваме, защото вярваме, че има много компании, които наистина полагат усилия за околната среда и социалната им отговорност не е само на хартия, а на практика. Признаваме, че нямаме достатъчно опит, но може би и ние имаме вина, защото в много случаи сме прекалено предпазливи и не бихме искали някой недобронамерен бизнес да ни „употреби“ или да злоупотреби с доброто ни име.

Сътрудничеството ни с бизнеса започна преди повече от 10 години в партньорство с „Черноморски солници“ АД, които управляват производството на сол в защитена зона Атанасовско езеро. Заедно изпълняваме вече няколко важни екологични проекта за опазване на крайбрежната лагуна.

Насърчихме производството на първия български шоколад с морска сол от български производител на занаятчийски шоколад – Гайо шоколади, Пловдив. След дълъг процес на тестване и проби те създадоха специална серия „Вкусна дива България“ и първият им шоколад беше с морска сол от Атанасовско езеро. 7% от печалбата фирмата дарява на БФБ за опазване на лагуната.

Създадохме „Природа в кутия“ – малко социално предприятие, което предлага като подарък гурме продукти, създадени в природни райони. В сътрудничество сме със земеделски производители, които произвеждат вкусна храна от райони с висока консервационна стойност. Така кутията ни се превръща в специален продукт, който радва сетивата, съхранява традициите и опазва природата. Редица бизнеси избраха този интересен продукт за коледен подарък на служителите и партньорите си – Телъс Интернешанъл, Булбанк, SAP.

В последните ви инициативи, свързани със спасяването на застрашени видове, работите активно с децата. Тяхното поколение по-ангажирано ли е с околната среда и климатичните промени, или големите стачки са модерна вълна, повличаща стотици младежи по света?

map_regions_BBFРаботата с децата винаги е истинско удоволствие, заради неподправения и чист начин, по който те възприемат природата. Сега посветихме целия месец на Биоразнообразието и всяка седмица представяме различен застрашен вид, заплахите за него и нашата работа за опазването му. Децата се включват във виртуален турнир, организиран от Пукльовците, за да съберат точки, а оттам и средства за консервационните дейности. Но много интересни се оказват и конкурсите за рисунка и послание защо им пука за саблеклюна Атанас, елените и сърните, божура Божо …. Децата разбират каква е ролята на всеки вид и простичко обясняват каква голяма загуба би била заплахата от изчезването му.

Наскоро започнахме работа по нов комуникационен проект GameOn за повишаване осведомеността на младите хора относно климатичните промени. Вече търсим бъдещите учени, предприемачи и хора на изкуството между 18 и 35 години, които чрез своите иновативни идеи, научни изследвания и комуникационни проекти ще ни помогнат да информираме и ангажираме българското общество, да го подготвим и заедно да поискаме по-устойчив бизнес и по-отговорни политики. Не мислим, че Грета Тунберг е на мода, а вярваме, че скоро ще открием нашите български инфлуенсъри, които искат и работят за промяната у нас. За да се погрижим за нас и нашата природа.

Какво представлява устойчивият туризъм? Как може да бъде организиран така, че да не застрашава живата и неживата природа?

Устойчив е туризъм, при който се съхранява и развива природното и културно-историческото наследство и допринася по положителен и балансиран начин за икономическото развитие и за благосъстоянието на хората, които живеят, работят или пребивават в тези територии. Всеки вид туризъм би могъл да се развива устойчиво, с грижа за природата, културно-историческите ценности и благосъстоянието на местните общности в дългосрочен план, или пък неустойчиво – с масова и алчна експлоатация, изчерпваща ресурсите за кратък период и без надежда за тяхното възобновяване.

Българският туристически сектор е изправен пред най-голямото си предизвикателство за последните 25 години – да стане отговорен. Бъдещето не е нито в голфа и разширяването на ски-зоните, нито в грандоманските хотели, а в недокоснатата природа и изчистения пейзаж и в автентичността и романтиката, която все още носи българското село.

Какво всеки от нас като турист може да прави, за да не нарушава биоравновесието?

Представяме ви някои идеи и правила как да посещаваме защитени местности, а и не само – могат да важат за всички разходки сред дивата природа, които изготвихме по проект „Дестинация фламинго“, финансиран от Обществения съвет на TELUS International Europe:

  1. По маршрутите преминаваме единствено пеша или на велосипед, не вдигаме шум, не извършваме резки движения и се движим компактно в групата.
  2. Не безпокоим обитателите, използваме бинокъл или зрителна тръба, за да ги разгледаме по-отблизо.
  3. Не търсим целенасочено гнезда, яйца и малки на птици и други животни, при среща с тях не ги пипаме, преместваме или унищожаваме.
  4. Не замърсяваме – напротив, даже може да събираме отпадъците, ако видим такива по пътя си.
  5. Не събираме или увреждаме по какъвто и да е начин растенията, повечето от тях са редки и защитени. Откъснатото растение ще изсъхне, докато се върнете до колата, но красивата му снимка ще остави прекрасен спомен у вас за цял живот.
  6. Ако събираме билки – не ги изкореняваме, използваме нож или ножица и събираме в разумни количества за собствени нужди
  7. Не убиваме, улавяме, преследваме, обезпокояваме или увреждаме животните, птиците също са част от тях.
  8. Не палим огън и не бивакуваме извън специално определени за това места.
  9. Не повдигаме камъни, дънери и други – това са домовете на цели семейства от различни обитатели.
  10. Не пушим по време на преминаване по маршрутите. Животните усещат от километри цигарения дим и това води до безпокойство при тях. А само с един полъх на вятъра може да изгорят стотици хектари растителност, а с тях и хиляди животни, техните яйца и малки.
  11. Не оставяме храна за дивите животни, тяхното меню е различно от нашето.
  12. Уверени сме, че облеклото ни е подходящо за сезона. Важни са шапката през лятото, препоръчва сее преминаване по маршрутите със затворени обувки и дълги панталони.
  13. След преминаване по маршрутите се преглеждаме за кърлежи.
  14. Не използваме звукови, светлинни или механични устройства, които привличат птици или други животни.
  15. При намиране на ранено, бедстващо или мъртво животно, при наблюдение на нарушения, бракониерство, нанесени щети на околната среда или увреждане на природата, без да се колебаем, звъним на тел. 112

future_environmentalists2Публикацията е изготвена по случай Световния ден на околната среда – 5 юни, който всяка година Българската мрежа на ГД на ООН отбелязва с различни дейности. През 2020 г. Мрежата на отговорните компании в България се допита до експертната организация, за да набере и разпространи сред служителите на своите компании-членове информация, свързана с тазгодишната тема – биоразнообразието.