Опасна ли е прозрачността за компаниите?
Автор: д-р Марина Стефанова, Директор устойчиво развитие в БМГД на ООН
09.03.2017
Днес, променящата се международна/европейска/национална регулаторна среда и правна рамка изисква от специфичен тип компании да предоставят повече и по-разнообразна информация към външните си заинтересовани страни.
За някои това е част от обичайната практика, но за други тези изисквания за повече прозрачност провокират вътрешни „двулебания“, които нажежават страстите и често показват наяве докъде декларираната прозрачност е реално въплътена в ДНК-а на дружеството, и докъде това важи за „маловажната“, според мениджмънта, иноформация.
Въпреки че промените могат да се наблюдават по посока промяна на данъчното законодателство (т.нар. Transparency package, 2015 и Anti-tax avoidance package, 2016)[1] и регламентирането на независимия финансов одит, извършван от трети страни, по-интересен е въпросът за оповестяването на нефинансова информация.
За някои тази стъпка е отвъд бизнес логиката, защото все още компаниите се оценяват спрямо техните финансови показатели от ключовите за основния предмет на търговска дейност заинтересовани страни (акционери и инвеститори). За други, обаче, тя е логична стъпка към пълнокръвното и всеобхватно представяне на дружествата, вкл. начините, по който те управляват своя капитал (човешки, природен, социален, финансов, произведен и интелектуален[2]). Събирането, анализирането и управлението на информацията относно тези шест типа капитал, считат те, би могло да даде по-ясна представа за стойността на компанията, вкл. и да оцени по-реалистично нейния потенциал за устойчивост и растеж.
Всъщност, темата има няколко ключови аспекта:
- Кои са онези компании, които носят отговорност пред своите заинтересовани страни да разкриват нефинансова информация, касаеща управлението и дейността си?
С последните промени на Закона за счетоводството, това са онези дружества, които отговарят едновременно на две изисквания:
- Имат средна численост на персонала от 500+ служители за изминалата година;
- Са публични дружества или дружества от обществен интерес.
Последното изисквание трябва да бъде допълнително пояснено и това се случва в т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, според който
„предприятия от обществен интерес са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон;
з) „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;
и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон;
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги“
Според Българската мрежа на Глобалния договор на ООН приблизителният брой на публичните дружества и дружествата от обществен интерес в България, без да се взема предвид техния числен състав, е 530+.
- Коя информация е важна за заинтересованите страни и имат ли те право да я знаят?
Този въпрос явно заслужава вниманието на екипа по стратегическо управление на компаниите. Както е регламентирано в променения Закон за счетоводството, една от най-влиятелните заинтересовани страни – централната държавна администрация, се интересува от няколко ключови данни отвъд финансовите показатели: „описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия“.
Нефинансовата декларация включва:
- кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти, следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други;
- описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях;
- целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси;
- описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси.
Има пет вида устойчив капитал, от където получаваме стоките и услугите, с които се подобрява качеството на живота ни.
Законодателят доуска, че когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите – предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват. Този принцип дава възможност на компаниите да избират между „докладвай или обясни“ защо не докладваш.
Според цитираните по-горе разпоредби, тук става въпрос за разкриване на информация относно управлението на по-широк набор от процеси/дейности/измерители, които биха довели до по-висока прозрачност относно теми от т.нар. „обществен интерес“. Да не забравяме, че разкриването на тази информация се изисква от само определен тип дружества, които са определени като „дружества в обществен интерес“ или публично листвани дружества. Дали администраторите на тази информация разбират и могат да оценят нейното значение е трудно да се каже. Дали корпорациите са готови да споделят тази информация ще видим след първите публикувани отчети през 2018 година.
Сигурни, обаче, са три неща:
- Процесите на събиране, обработка и анализ на тази информация ще доведат до позициониране на темата за бизнес устойчивостта на ниво „стратегически мениджмънт“. Как ще се процедира с тези процеси е въпрос на решение от висшето ръководство и това ще е видно във времето.
- Все още не са изградени механизми, по които представителите на държавната администрация за разбират и използват тази информация за подобряване на регулаторната среда, т.е. тя ще служи само за събиране на статистически данни.
- Все повече инвеститори изискват и оценяват своите инвестиционни проекти през призмата на „360-градусова оценка“ на видовете капитал на компаниите и те ще бъдат първите, които ще могат да „четат“ тези данни по правилния начин.
Открити остават въпросите:
- Дали компаниите имат налична тази информация?
- Какви са ефектите от разкриването на тази информация и би ли довело то до промяна в поведението на компаниите?
- Има ли пряка връзка между политиките и програмите за социални инвестиции на компаниите и планираното разкриване на нефинансова информация?
[1] http://ec.europa.eu/taxation_customs/business/company-tax/anti-tax-avoidance-package_en
[2] https://www.forumforthefuture.org/project/five-capitals/overview