В България все още можем да говорим за социално отговорния бизнес заразително

Пионер да се наричам, първа радост е за мене

Автор: Велина Филипова

 

44852289_274220919777254_1659851959068262400_n

Снимка: Велина Филипова

 

Думите, разхвърляни в паметта ми, се изнизват с дима от цигарата, който изпускам след лекцията. Авантюрата „Еразъм“ ме въвлича в дискусии като днешната, посветени на отговорните предприятия. Представях си  преди да замина, че страстта ми към знанието и обсъждането на горещи теми скоро ще се прояви. Право казано, беше въпрос на време неутолимата ми природа да се обади. Рояци  въпроси кръжаха в залата този следобед:

 

Защо фирмите решават да инвестират в социални проекти? Защо през последните години все повече международни и български компании се задействат да установят връзка със своите потребители? Защо оказват подкрепа на служителите си и близките до тях общности? Какво всъщност се таи зад влагането на средства в устойчиво развитие, както се тръби?

Защо производителите показват своята грижа към природата и хората, когато законът не го изисква тях? Има ли бизнес с човешко лице, или това е другото име на индулгенцията за откупуване на доверието? Нов подход за задържане на пазара, утопия или еволюция на предприемаческото мислене?

Една част от тези въпросителни постави лекторът в края на изреченията си. С присъщата убеденост на човек, възприел определени принципи, преподавателят съобщаваше фактите: корпоративната политика на обществено ангажиране е верният път към силно гражданско общество. Компаниите инвестират в квалифициране на служителите си, в образователни, спортни, културни, благотворителни инициативи, в опазването на ресурсите, в облагородяване на градската среда,  и прочее, защото знаят, че по този начин ще спечелят на своя страна взискателните клиенти.

Тук, скъпи читатели, се отклонявам за момент от сцената и ви каня да си обърнете внимание: погледнете на себе си като на консуматори. Как се държите като такива?  Знаете ли на какво се дължат симпатиите ви към определени марки, които избирате?

Всъщност решенията ни да посегнем към конкретна стока или услуга са продиктувани от различни фактори, но някои – като положителните асоциации, които правим с даден производител, ни влияят силно. Това влияние се забелязва най-вече сред хората с изявена ценностна ориентация и активна позиция. Представители на това ново поколение потребители сме някои студенти, огромна част от населението на западните страни и вие, които имате търпение да изчетете докрай хрониките ми. При това положение предполагам, че всички ние попадаме в сегмента взискателни клиенти, с чиято позиция на компаниите не им остава друго освен гласно да се съобразяват.

Връщам ви обратно към наратива, в който лекторът отривисто говореше за корпоративната отговорност. Според него тази социална технология отвеждаше до т.нар. win-win ситуации, от които всички заинтересовани страни излизаха печеливши. Ето как работи механизмът по неговите думи: фирмите остават доволни заради позитивния контакт с потребителите, потребителите – сигурни в реализираната покупка, обществеността – сплотена около идеята за сътрудничество, законосъобразност и живот в хармония с природата. Свят далечен, ще си кажете, нарисуван от прагматиците на бъдещето.

Истината е, че този механизъм за саморегулация и напредък вече се прилага ефикасно навсякъде в Европа. Една непренебрежима част от гражданите изискват, компаниите изпълняват и в последствие обясняват как се произвежда дадена стока, рециклира ли се, как се преразпределят приходите от нея.

В резултат от публичното говорене дори и онези, които не са били запознати или заинтересовани, научават за съществуващите проблеми, както и за разрешението им. По този начин потребителите чертаят съдбата на продуктите, услугите и компаниите. В следващия стадий именно те ще проявят чувствителност към предизвикателствата на общността. Обобщено казано, продължаваме да се позоваваме на познатия пазарен принцип: търсене определя предлагането, само че този път се търгува не със стоки, а с ценности, със  съвременни нагласи. За блага, но не материални. Найс, а?  

Г-н Лектор Труднопроизносим изнасяше темата съобщително, което ми позволи да забележа една любопитна подробност. Той бе приел за даденост Корпоративната социална отговорност (КСО), защото съставляващите я практики вече се прилагаха отдавна в Белгия. Това ми подсказа, че в пионерството на България  в областта има известен чар.

Навикът потушава тръпката, спохождаща привилегията на първите, и заряда, необходим да се задействат и останалите елементи. У нас темата не изглежда широко позната, но е хубаво, че философията зад общественото ангажиране все пак се разбира, приема и практикува от някои представители на бизнеса. Остава ни да работим за нейното разпространение, възползвайки се от предимството на  първите и вълнообразния ефект, който може да възпроизведе.

 

******

Живеем в индивидуалистично общество, което мъкне тежкото бреме от криворазбраното колективно минало. Идваме оттам, където разсипването на природата е оправдано от стремежа към неконтролируемо печалбарство. Запътили сме се натам, където проблемите на околната среда и опазването й са приоритет на цялата общественост. В действителност сме някъде на магистралата на времето, напредваме, но по нашенски – караме в аварийната лента, за да стигнем преди другите.

 

******

Велина Филипова е студент в белгийски университет по програма “Еразъм+”. Тя реши да сподели с нас впечатленията си от гостуването на професионалния колеж по Комуникации в Антверпен, където ще прекара настоящия семестър. В курса й са включени предмети в контекста на медиите и маркетинга. Експозето е вдъхновено от лекцията по Public Affairs (разклонение на PR, което се занимава с влиянието върху политически решения)

Като стажант в „Овергаз “ и приятел на Мрежата Велина работи и се заинтригува от теми като КСО, устойчиво развитие, диалог и инвестиции в общности, журналистика и екология. Както самата твърди,  вълнува се от сливането на прозаичните с поетичните причини за съществуването на хората и нещата.