Бизнесът в България по време на криза – отговорност и солидарност

                                                           31 март 2020 г.

Епидемията от COVID-19 е безпрецедентно предизвикателство за всички: държавата, бизнеса, неправителствения сектор, гражданите. Тепърва ще изследваме ефекта от кризата, но в актуалната обстановка на преден план излизат някои явления, на които си струва да се обърне внимание. Анализите ще оставим за по-късно, засега можем само да наблюдаваме първите реакции на компаниите в извънредната ситуация. 

Във вихрушката на кризата бизнесът у нас не се оттегли. Напротив, бори се да се адаптира към новата реалност с оглед на човешките права.

Голяма част от КСО политиките към момента са насочени към дарителството. Според обзор на Български дарителски форум над 5 млн. лв са дарени в борбата с пандемията (данни към 23 март 2020 г.). 94% от даренията са за закупуване на апаратура, консумативи и предпазни средства за персонала на болниците в София и страната, а 6% са за образователни нужди, социален патронаж и за храна на деца от уязвими групи. Най-голям дял сред източниците на дарения се пада на компаниите (52%). Тази цифра се увеличава ежедневно и само в края на март АЕЦ Козлодуй дари 800,000 лв. към фонда за борба с вируса на Министерството на здравеопазването, a Асарел Медет и фондация “Лъчезар Цоцорков” подкрепиха борбата с COVID-19 с дарение лични предпазни средства и експресни тестове на стойност 300,000 лв. 
Една от най-силните безапелационни кампании е на фондация bCause – кампания #За доброто, което успя за броени дни да обедини над 1500 корпорпоративни и частни дарители и събра почти 900,000 лв. (към 30 март 2020 г.) В този пример виждаме зрялост от страна на бизнеса, силно доверие към гражданския сектор и сила за бързо мобилизиране и действие за промяна. Безспорно този вид принос е значим и доказа, че в извънредни ситуации бизнесът може да бъде партньор не само на потребителите, но и на всички граждани. В сполетялата пандемия ясно си пролича, че никое звено не може да се справи само и че поединичното спасяване не е решение. Международните организации апелират за солидарност и взаимодействие между държавата, компаниите и неправителствения сектор.

Дарителството е само една от свръх силите на бизнеса за добро 

Корпоративното дарителство е най-видимият акт на тази солидарност, но далеч не е единственият. Бизнесът, независимо от мащаба си, прави опити да се справи с шоковия удар и предизвикателствата на средата, свързани с драстично свиване на приходите, реорганизация на производството и доставките или дори затваряне за неопределен период. Милиони компаниите по света са изправени пред финансов колапс, но докато много от тях разчитат инжекции от страна на държавата, у нас действителността е по-различна. Въпреки трудностите, Мрежата на отговорния бизнес в България отчита, че много компании, сред които и нейни членове, търсят активно решения за справяне, стриктно придържайки се към принципите за устойчиво развитие. 

Бизнесът е сила за добро и в момент на криза

В последните дни десетки български предприятия предприеха своевременно мерки за ограничаване на заразата и предпазване здравето на хората. Те демонстрираха бързи реакции, гъвкавост и готовност да продължат дейността си без да излагат на риск служителите, подизпълнителите и клиентите си – съгласно препоръките на Световната здравна организация, българските власти и променената нормативна уредба. Ето и някои надлежни примери: 

• отговорност към клиентите чрез мерки за непрекъсваемост на работния процес, изпълнение на поети ангажименти и доставки, запазване високото ниво на обслужване
• отговорност към служителите чрез грижа за здравето и безопасността им като дистанционна работа, дезинфекция на офис пространства и производства, осигуряване на защитни предпазни средства
• отговорност и към служителите и към клиенти чрез силна, ясна и мотивираща вътрешна и публична комуникация
• продължаваща ангажираност към доставчици, партньори, местни общност и солидарност от страна на служителите за преодоляване на кризата чрез доброволни отпуски 
• иновации и трансформации на продукти и услуги
• свободно споделяне на онлайн ресурси от образователни и културни институции

В тази ситуация и изобщо, естествено възниква въпросът: редно ли е да бъдат отличавани компаниите с добриполитики и практики? В среда с твърде много недобри примери споменаваме на добрите е необходимо, защото отговорният бизнес, който ги прилага, задава стандарти за качество, от които другите да се ръководят. Доколко тези стандарти са издържани и колко устойчив е съответният бизнес, най-добре си проличава във време на криза. Във всеки случай, епидемията от COVID-19 е стрес тест за корпоративната устойчивост и публично заявяваните позиции. Онези, които успеят да издържат теста, ще докажат, че възприемането на принципите за устойчиво развитие могат да отведат компаниите и обществата много далеч.  

Освен чрез дарителски жестове, както и чрез интензивни вътрешни трансформации за запазване на работните места и дейността си, някои компании, опериращи у нас, допринасят и по други начини. Ето още добри примери

• Създаване на нови полезни за потребителите услуги: трите телекома, например, подариха допълнителни услуги на своите потребители за времето, в което си остават вкъщи. „А1“, в партньорство с МВР, пусна приложението A1 Guard, което помага на потребителите да предпазят себе си и своите близки от телефонни измами.  „Есри България“ създаде интерактивната карта за визуализиране на местоположението на заразените с COVID-19 в България, а компанията майка Esri е направила такъв дашборд за Световната здравна организация по утвърдения от университета „Джонс Хопкинс“ модел.

 

• Незабавна реакция с ресурси и умения. Компании като Булгед и „ТехноЛогика“се присъединиха към кампанията #ЗАДОБРОТО кампания #bgcovid-19 в България с възможностите на 3D принтирането за произвеждане рамки за медицински шлемове. Русенският университет „Ангел Кънчев“ също започна изработването на 1000 шлема. Angel Baby Bulgaria преобразува производството си от детски облекла и в производство на 3000 маски за хората на първа линия.

 

• Подпомагане с продукти и услуги: Фармацевтичната компания „Софарма“ дари на болниците 35 000 опаковки аналгин хинин, спрени от износ. Shell България дари гориво на стойност 100 000 лв. за линейките на спешна медицинска помощ. SPARK Bulgaria, които предлагат електромобили под наем, подкрепя инициативата #ЗАДОБРОТО кампания #bgcovid-19, осигурявайки транспорта на защитни шлемове и маски за нуждите на столичните болници. Ресторанти предлагат топла храна на медици, здравни работни и уязвими хора, хотели предоставят легловата си база за преобразуване в болнични бази при нужда. „Захарни заводи“ Горна Оряховица дари 10 000 литра спирт на държавните болници. Помощ с логистиката, координиране на кампании са други начини за съдействие.

Примерите на компании, помагащи в битката с COVID – 19, са още много и вече се чуват дори по новините. Медиите започнаха да назовават добрите жестове и корпоративните дарители, по-често от преди, с истинските им имена. В така създалата се извънредна ситуация виждаме да се мобилизират ресурси и да се проявява солидарност. Вирусът неминуемо ни поставя в затруднение, но той изпитва зрелостта и потенциала ни като общество. Изпитва държавата и бизнесът – гръбнакът на една икономика, до къде се простира отговорността им към гражданите. Защото обществена отговорност се носи винаги, независимо от обстоятелствата.

Пишете ни на secretariat@unglobalcompact.bg с Вашите действия и примери, за да покажем, че бизнесът в България е сила за добро. 

Обзорът подготвиха за вас: Велина Филипова § Дарина Георгиева