Пчелите – жужащите спасители на нашата храна

honey_bee_bee_insectМалките опрашители са изключително богатство на планетата – не само заради сладкия продукт на техния неуморен труд, но и заради опрашването на растенията – около 84% от 264 земеделските култури в Европа разчитат на опрашването от пчелите. Бъдещето на хранителния сектор зависи от бъдещето на пчелите. Без тях, диетата ни ще се сведе до ориз, пшеница, ечемик, царевица и други зърнени култури, опрашвани чрез вятъра. По случай Световния ден на околната среда, през 2020 г. посветен на биоразнообразието, ще отдадем заслуженото на жужащите спасители на нашата храна…

Значението на пчелите

„Нашият живот зависи от оцеляването на пчелите. Пчелите са сред най-ценните опрашители на планетата, а опрашването е жизненоважен процес за функционирането на екосистемите. Близо 90% от всички диви цъфтящи видове зависят изцяло или отчасти от опрашването от животни, така както 75% от световната реколта и 35% от общите земеделски площи. Опрашителите осигуряват храната ни и са ключът към опазването на биоразнообразието“, предупреждават от Програмата на ООН за околната среда.

Пчелите опрашват една трета от растенията,  от които се храним, и имат основна роля за устойчивостта на екосистемите. Пчелното опрашване не води единствено до по-голям брой плодове, зърно и семена, но и по-високото качество на реколтата. Опрашването от животни е от първостепенно значение за разнообразието и питателността на храната, в т.ч насищането й с витамини. Така например седем от най-разпространените храни днес зависят от процеса: бадемите, ябълките, боровинките, краставиците, лука, тиквичките и ягодите. В миналото опрашването се е дължало само на природата, но с увеличаването на обработваемите площи и на употребата на селскостопански химикали, доказателства от много места показват, че популацията на опрашители спада.

ООН чрез своята специализирана агенция по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization – FAO), както и Европейската комисия обръщат специално внимание в своите доклади на надвисналата опасност – бедственото положение на пчелните популации и нуждата от действия за укрепване на екосистемите.

Надвисналата опасност

Годината е 2020, държавата България. Пчелари от Плевенския край сигнализират за отровени 20 хиляди пчелни семейства в следствие на нерегламентирано пръскане с пестициди. Голяма българска телевизия проследява събитията в серия от репортажи с отблъскващи кадри – пчеларите метат събраните на големи купчини мъртви пчели.

Това не е сценарий за хорър, а действителност – България е само една от страните, засегнати от проблема с изчезването на пчелите. Българската фондация „Биоразнообразие“ обяви, че специфичната причината за масовата гибел при пчелите в Европа е ползването на конкретен тип изкуствен тор съдържащ неоникотиноиди (потвърдено от Европейската агенция по безопасност на храните). В съобщението още се казва, че другият основен фактор за изчезването на пчелите е промяната на климата – замърсеният въздух намалява силата на химичните сигнали от растенията, което затруднява пчелите и други насекоми да ги локализират. (Фондация Биоразнообразие)

Понастоящем в световен мащаб скоростта, с която изчезват животински видове, е от 100 до 1000 пъти по-висока от нормалната в следствие на човешката дейност. Близо 35% от безгръбначните опрашители, в частност пчелите и пеперудите, и 17% от гръбначните – като прилепи, са на изчезване. Ако тази тенденция се запази, питателните култури на плодове, ядки и много зеленчуци ще бъдат заместени от ориз, царевица, картофи – а това от своя страна ще доведе до небалансирана диета.

Интензивните селкостопански практики, промяната в оползотворяването на земята, отглеждането само на една култура (монокултура), пестицидите и високите температури, свързвани с климатичните промени – всички тези фактори пречат на размножаването на пчелите и респективно, на качеството на отглежданите култури.

Ролята на международните организации, ЕС и държавите

Като отчита размерите на кризата с опрашването и връзката на биоразнообразието с прехраната на хората, Конвенцията за биологичното разнообразие (ратифицирана със закон в България) задължава присъединилите се държави да се грижат за опазването и устойчивото използване на неговите компоненти, сред които отглеждането на опрашители.

През 2000 г., по време на Петата конференция на страните по Конвенцията (COP V), се поставя началото на Международната инициатива за опрашване (International Pollinator Initiative – IPI) като инициатива за насърчаване на устойчивото използване на опрашителите в селското стопанство и в свързаните с тях екосистеми. Целите на инициативата са мониторинг на спада на популациите, преодоляване на липсата от таксономична информация за опрашителите, оценка на икономическата стойност на опрашването и на икономическите последици от изчезването – и в крайна сметка защита на биоразнообразието.

Наред с координирането на Международната инициатива за опрашване, Oрганизация по прехрана и земеделие към ООН (FAO) предоставя техническа помощ на държавите по проблеми, касаещи развъждане на пчели-майки, изкуствено осеменяване, устойчиви решения за производство и дистрибуция на пчелни продукти.

pink_flowers_with_bees_hd_pictureЕС също има важна роля за преодоляване на кризата на опрашването. В съобщение на Комисията от юни 2018 г. се посочва, че близо 15 млрд. евро от стойността на годишната селскостопанска продукция в ЕС се приписва пряко на насекомите опрашители. Макар да има законодателство относно пестицидите, както и стратегии за опрашителите, ЕК отчита нуждата от общоевропейска политика с интегриран подход с участието на различни сектори и политики. Това става причина за лансирането на инициатива на ЕС относно опрашителите, която включва стратегически цели и набор от действия на европейско и национално ниво, за да се преодолее  влошаването на състоянието на опрашителите. Инициативата предвижда мерки срещу основните проблеми – загуба на местообитание, използване на пестициди, инвазия на чужди видове. ЕК призовава държавите да се придържат към механизми за оценка на риска, изграждане на екологосъобразната инфраструктура и свързване на мрежата „Натура2000“ с по-обширните селски и градски ландшафти.

В контекста на проблема с пчелните популации, изискващ камбинирани усилия, организациите на глобално и национално равнище извеждат ролята на всички заинтересовани страни.

Ролята на държавите и политиците за постигане на целите на Международната и на Европейската инициатива относно опрашителите:

  • засилване на участието на местните общности във вземането на решения, по-специално на местните хора, които познават и зачитат екосистемите и биоразнообразието;
  • прилагане на стратегически мерки, включително финансови стимули за подпомагане на промяната;
  • засилване на сътрудничеството между националните и международните организации, академичните и изследователските мрежи с цел наблюдение и оценка на услугите по опрашване;

Ролята на пчеларите и земеделските производители:

  • намаляване и промяна на използването на пестициди;
  • отглеждането на възможно повече култури и/или засаждане на привлекателни култури около полето;
  • поставяне на живи плетове;

Ролята на бизнеса:

  • внедряване на еколого-съобразни бизнес модели – компаниите следва да реализират своята дейност съобразно принципите по опазването на околната среда
  • развиване на собствени инициативи и на проекти с експертни организации
  • работи в подкрепа на местните пчелари (българската компания Pollenity създава инициативата „Истински мед – Осинови кошер за корпоративни клиенти“ в подкрепа на българските пчелари и я реализира със съдействието на компаниите)

Ролята на всеки от нас:

  • засаждане на разнообразни растения, които цъфтят в различно време на годината;
  • закупуване на мед от местни производители;
  • закупуване на продукти, получени по устойчив селскостопански модел;
  • избягване на пестициди, фунгициди или хербициди в градината;
  • защита на дивите пчелни колонии, когато е възможно;
  • спонсориране на кошер („Истински мед – Осинови семеен кошер);
  • оставяне на купа с вода на открито за пчелите;
  • подпомагане на поддържането на горските екосистеми;
  • повишаване на осведомеността за проблема чрез споделяне на информация в нашите общности и мрежи;

Жужащите опрашители са безценни за живота ни на планетата и в това са единодушни експерти, политици и граждански сектор. Изглежда обаче, тепърва предстои да се проучват мащабите на проблема, свързан с драстичния спад в популациите на пчелите и другите опрашители, и да се разширяват мерките за преодоляването му. Но както бива подчертано в Конвенцията за биоразнообразието, това не дава основание на страните да отлагат необходимите навременни мерки. А малкото, което за момента като потребители можем да направим, е да избираме български мед от местни производители.      

Статията бе подготвена по информация от следните източници със съдействието на Велина Фелипова:

UN Environment:
We all depend on the survival of bees – link
Honey bees feel sting of viral disease – link

Food and Agriculture organization of the UN:
Spotlight: Seven bee-friendly fruits and veggies – link

Българска фондация „Биоразнообразие“:
Международен ден на пчелите (20 май) – link

Конвенция за биологичното разнообразие – link

Инициатива на ЕС относно опрашителите (Съобщение на Комисията) – link