Биоразнообразието в България, част II: срязваме ли клона, върху който стоим? 

По повод Световния ден на околната среда, посветен през 2020 г. на биоразнообразието, разговаряхме с една от най-активните национални организация, която над 20 години работи в защита на природата – Българска фондация “Биоразнообразие” (БФБ). В серия от публикации ще ви представим техните отговори, застъпващи основни теми в областта на екологията, които вълнуват както международната общественост, така и българското общество. Темите включват  процеси и явления на глобално равнище в биосферата, предизвикани от човешката дейност, ролята на световните организации и институциите у нас, местната действителност и значението на гражданския сектор в политиката по опазване на околната среда. 

Във втората част от интервюто наблягаме именно на неправителствения сектор – поискахме да разберем кои са реализираните до момента проекти от фондацията и с какви трудности и нередности в работата на институциите се сблъскват природозащитните организации в България. 

Каква е ролята на неправителствения сектор за опазване на околната среда в България и на биоразнообразието?

Неправителствените организации (НПО) са важна част от гражданското общество, а екологичните организации често са двигател за промени, надхвърлящи тези на околната среда. Те са посредникът който „превежда“ гласа на гражданите на езика на институциите. НПО често са “критичният поглед“, който следи за това как се изработва и прилага законодателството, какво се прави за опазването на видовете и местообитанията, как се предотвратяват заплахите за биоразнообразието и т.н. Неправителственият сектор е един от най-важните генератори и резервоар на научни и експертни знания в областта на природозащитата. НПО са в основата на създаване и прилагане на иновативни подходи в опазването и управлението, които често стават основа на държавни политики. Не на последно място е значението на тези организации за образованието и възпитанието на хората в едно положително към природата и обитателите ѝ отношение, въвличането и ангажирането на все повече хора в проблемите на съвременната природозащита и тяхното разрешаване.

Кои са проектите и инициативите, които считате за успешни през годините?

• Обявяване и развитие на Природен парк „Беласица“ в България – последният обявен парк у нас

Паркът обхваща площ от 11 732 ха и съхранява планински екосистеми, включително букови и кестенови гори. Това е най-младият парк в България, обявен през 2007 г. Той е част от Европейската инициатива Зелен пояс, която има за цел да опази районите на бившата Желязна завеса с богато биоразнообразие като най-дългия екологичен коридор в Европа. БФБ разработи проекто-предложението за Природен парк, организира процеса на консултации и осигури местна и национална подкрепа за обявяване на защитената територия. Сега продължаваме да си сътрудничим с администрацията на парка и местната общност при осъществяване на демонстрационни дейности за опазване и устойчив туризъм.

• Защита и опазване на крайбрежните лагуни

БФБ е водеща организация за управление на крайбрежните лагуни в Черноморския биогеографски регион. БФБ натрупа много опит и знания в управлението на крайбрежни лагуни чрез координация на два LIFE проекта („Солта на живота“ и „Лагуната на живота“) и участието като асоцииран партньор в проект „Живот за Бургаските езера“.

• Създаване на четири съвременни биосферни парка (БП) в България – Централен Балкан, Червената стена, Сребърна и Узунбуджак

Те обхващат площта на 8 общини, включително един национален парк, 11 резервата и 1 поддържан резерват и два обекта от световно наследство (някои от тях се припокриват). БФБ си сътрудничи с отговорните министерства, местни общини, академични институции и други НПО и улесни процеса на номиниране. Четирите БП съхраняват някои от най-представителните горски, тревни и влажни екосистеми в България. Това беше дълъг процес, който започнахме през 2007 г. и бяхме основният катализатор за Министерството на околната среда през годините, работещи с офиса на ЮНЕСКО в Европа, демонстрирайки ползите за местните хора и институции, подготвяйки формулярите за номинация за новите паркове и т.н.

• Секретариат на Коалиция „За да остане природа в България“

Иницииране и функциониране на Коалиция „За да остане природа в България“ на повече от 30 български НПО и граждански групи.

Защо се наложи създаването на коалицията „За да остане природа в България“ и кои са най-важните й постижения?

БФБ е сред основателите на Коалицията „За да остане природа в България“, която беше създадена през 2006 г. Оттогава тя е активен участник в изработване на законодателство по околна среда и коректив за неговото ефективно прилагане в страната. Коалицията стана гражданското лице за опазване на природата и околната среда у нас. Основен акцент в работата й са защитените територии и зони от Натура 2000, които в днешно време обхващат много по-широк спектър от сфери: законодателство, икономика, защита на здравето, корупция, административен капацитет и институционална работа, доброволчество, социална отговорност, права на човека. Действията на Коалицията включват контролни дейности, научни изследвания, становища, обжалвания, процедури за нарушения, публични кампании, овластяване и подкрепа на гражданското общество за инициативи на граждански групи и др.

Най-популярните кампании на Коалицията са дълбоко свързани с БФБ – емблематичната за Природен парк „Странджа“ (2006-2007) и най-непрекъснатата – за национален парк „Пирин“ (от 2010 г. до сега). Всъщност, поради съвместната работа на НПО в рамките на коалицията, два природни парка – Странджа и Витоша засега са в безопасност, заедно с Национален парк „Пирин”. Екологичната мрежа Натура 2000 достигна обща площ от близо 35% от територията на страната и обхваща площ от 90 вида местообитания и стотици животински и растителни видове. Коалицията успешно защитава действащото природозащитно законодателство в България.

Без постоянните усилия на екологичното движение в България и хилядите привърженици на неговата кауза, днес места като диви пясъчни плажове и дюни на Корал, Карадере и Иракли биха били застроени отдавна.

Освен всички постижения на Коалицията е важно да се знае, че е прецедент и на национално, и на европейско ниво създаването на неформална структура на повече от 30 партньора, която успява да работи съвместно вече 15 години. Усилията на Коалицията ще продължат в същата посока, колкото и да е трудно за част от членовете й да работят в България, да финансират работата си и да изпълняват мисията си. 

Кои са проблемите, на които се натъквате – в институционален и обществен план?

• Негативна кампания за натиск срещу екологичните НПО

Натискът започна като черна PR медийна кампания, противопоставяща широката общественост на „зелените“ и екологичните НПО и опазването на природата като цяло. Основната цел на кампанията са най-активните членове на Коалицията, учени и активисти, чиято работа получи високи нива на подкрепа и признание от обществеността през последните 10 години. Омаловажаването и профанизирането от тази кампания на професията на природозащитника и на усилията на работещите в НПО сектора цели създаване на усещане за незначителност на проблема и намаляване на бдителността и чувствителността на обществото към опазването на природата. Противопоставянето и „насъскването“ срещу природозащитните НПО е също начин да се отклони общественото внимание от истинските проблеми – прилагането на законодателството, липсата на контрол и корупцията при вземане на решения, но също и ограничаване на обществеността от участието й в управлението и определянето на политики, в достъпа до информация и правосъдие по въпросите на околната среда – конституционни права по смисъла на Орхуската конвенция.

Негативната кампания премина от компрометиращи медийни материали към дейности на репресия на гражданското общество като преследване на фалшиви сигнали, заплахи за разследване на изтъкнати учени, ограничаване на финансирането на НПО, ограничаване на правните инструменти за участие на обществеността и др. Често в кампанията се включват политици на високо ниво, известни личности и бизнес асоциации и корпорации.

• Заплаха за съществуването и работата на НПО

Натискът върху НПО през последните години е много силен, което се отразява на възможността за работа и дори оцеляване. Финансирането за НПО е ограничено по всякакви начини, включително достъпът до Оперативните програми на ЕС. Това се отразява на много НПО и някои от тях спряха работата си, което увеличава натиска върху работещите. Създават се зависими от бизнеса или от политически кръгове квазиприродозащитни НПО, чиято функция е да представят в положителен план интересите на бизнеса, да защитават инвестиционните им предложения и да създават негативна нагласа към критично мислещата общественост. За съжаление такива казионни организации се припознават от политическата класа и се използват за прокарване на интереси на национално и международно ниво и създаване на политики в интерес на бизнеса.

• Негативно отношение към опазването на природата и ценностите на биоразнообразието за обществото

Размерът и нуждата от съществуване на мрежата Натура 2000 са обект на дискусия. Независимо от международните задължения на страната, представители на правителството на високо ниво, включително и самият бивш министър на околната среда, обсъждат действия за намаляване на обхвата на Натура 2000 в България. Стойностите на видовете, биоразнообразието и услугите са напълно пренебрегвани и иронизирани, създава се изкуствено противопоставяне между природата и други социални сфери. Ако се намали подкрепата за опазване на природата, това ще има незабавен негативен ефект, защото в България опасните за природата проекти се спират само ако има силна обществена подкрепа за това.

Много важно е обществото да осъзнава, че съхранената природа е част от жизненият стандарт на хората. Че високият социален статус, доброто образование и здравеопазване няма да имат никакво значение, ако не живеем в здравословна и съхранена природна среда. Че тя е задължителната основа върху която обществото може да гради просперитета си. И негативното отношение в тази посока може да се сравни единствено с рязане на клона, върху който стоим.

• Дейността и инструментите на гражданското общество са застрашени

Конкретните действия на правителството целенасочено намаляват силата на гражданското общество и то не само свързани с опазването на природата. Таксите за обжалване на административни съдебни актове в съда се увеличават 900 пъти с промени в Закона за административното производство. България е изправена пред предупреждение от Орхуската конвенция, защото нашият Закон за устройство на територията не позволява обжалване на териториалното планиране в България. Изменения бяха направени в Закона за опазване на околната среда, който позволява обжалване на екологичните оценки само на една юридическа инстанция. България ще бъде единствената европейска държава, която ще ограничи гражданските жалби пред Съда. Почвата на доброволчеството, гражданското общество, филантропията се разклаща, като се засяга името на НПО и техните поддръжници.

Миналата година МОСВ плати за специално „проучване“, в което оцени „общите загуби за обществеността“ поради забавени или спрени инвестиционни проекти в резултат на протести, референдуми и жалби. Сумата от около 2,7 милиарда лева е определена чрез проучване на публичните разходи за забавени инвестиционни намерения в областта на опазването на околната среда. Това силно манипулативно „проучване“, целеше да посочи с пръст „виновниците“ за липсата на реформи в обществено-икономическия сектор, слабия напредък в развитието на икономиката, липсата на реформи, некачествените проекти и корупцията.

А в културен план – смятате ли, че у нас има нужда от промяна в нагласите и отношението към природата?

Интересно е, че българинът винаги ясно е декларирал любовта си към природата и това остава непроменено през годините (доказано с редица проучвания на общественото мнение). Хората са наясно кои са най-големите заплахи за природата у нас, но често реакцията им е по-скоро декларативна, а когато стане въпрос за реални действия не са толкова категорични и решителни. Но като цяло природата е повод за гордост у нас, дори изпреварващ историята ни.

Публикацията е изготвена по случай Световния ден на околната среда – 5 юни, който всяка година Българската мрежа на ГД на ООН отбелязва с различни дейности. През 2020 г. Мрежата на отговорните компании в България се допита до експертната организация, за да набере и разпространи сред служителите на своите компании-членове информация, свързана с тазгодишната тема – биоразнообразието.