ООН ще измерва човешкото развитие спрямо екологичната устойчивост и материалния отпечатък на държавите

48422137_231023144456372_6369945058455584768_nЗа първи път тази година в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), изготвян от  Програмата на ООН за развитие (ПРООН), се взима предвид свързаността ни с околната среда и въздействието, което оказваме върху планетата, заедно с утвърдените показатели като продължителност на живота, степен на образование и доходи. България заема 56-то място от общо 189 държави.

30-тото юбилейно издание на Доклада за човешкото развитие представя нов, експериментален индекс на човешко развитие*, който освен традиционните показатели – здраве, образование и жизнен стандарт на нацията, измерва състоянието на околната среда на държавата. В новия Индекс за екологична устойчивост – Planetary Pressure Adjusted Human Development Index (PHDI), се включват още два елемента: емисии на въглероден диоксид в държавата и нейния материален отпечатък. Индексът показва как би се променило класирането на отделните държави, ако водещо  за определяне на напредъка им бе опазването на околната среда. Всички показатели – традиционни и нови, произтичат от Целите за устойчиво развитие на ООН. Данните от новия индекс еднозначно показват, че качеството на живота в дадена страна зависи не само от нейните икономически показатели, но и от фактори като замърсяване на въздуха и внедряване на умни и чисти технологии. 

Новите показатели

Докладът за човешкото развитие от 2020 г. използва набор от метрики за измерване на развитието в Антропоцена – “епохата на човека”. Според учените това е новата геоложка епоха, предизвикана от влиянието на човека върху планетата. Резултатите в доклада са изведени в 21 показателя, разделени в 4 направления, които дават представа за сложните връзки между хората и екосистемите и помагат да се проследи напредъкът на държавите по намаляване натиска върху природата и по преодоляване на социалните неравенства. 

4-те направления са статус на човешко развитие, енергийни системи, материални цикли и трансформация на бъдещето. Данните за всеки показател се отнасят до общо 190 страни и територии. 

  • Статус на човешкото развитие 

Това направление има 6 индикатора, които отразяват здравето на хората и на планетата по различни начини и взаимовръзките между тях:

Смъртността, причинена от замърсяването на атмосферния въздух, в по-голямата си част е причинена директно или индиректно от човешката дейност. Броят на починалите и изчезналите в следствие на бедствия е ключов индикатор на риска, на който е изложено човечеството от природните бедствия. Този риск се повишава с увеличеното въздействие върху планетата. 

Промяната в горските територии дава ценна информация за промяната в експлоатацията на земите, водеща до загуба на биоразнообразие. Източването на пресните води е показателно за натиска, който човечеството упражнява върху много екосистеми. Безопасните нива на добиване на прясна вода зависят от съотношението на наличното и използваното количество вода. Показателят “Червен списък” е важен индикатор за биоразнообразието, основано на експертни оценки за риска от изчезване на много животински, растителни видове и гъби. Тъй като оценките са базирани на риска от изчезване в световен мащаб, този индикатор трябва да се интерпретира с внимание, когато бива разглеждан на национално равнище. Този показател предоставя обширен поглед върху състоянието на биоразнообразието във всяка страна. 

  • Енергийни системи

Направлението включва 4 индикатора: . Два се отнасят до емисиите парникови газове: емисии, базирани на производството (териториални емисии) – какво количество въглероден диоксид се отделя на дадена територия при производството; и емисии, базирани на потреблението – какво количество въглероден диоксид се отделя при потреблението на продукти и услуги в дадена страна (в т.ч. и вносът от други страни на интензивно отделящи CO2 при производство продукти). И двата индикатора показват актуалните данни, което има значение в контекста на климатичната справедливост. Други два индикатора за отговора на държавите за намаляване на вредните емисии са включени. Емисиите въглероден диоксид към даден БВП дава информация за степента на отделяне на въглерод от дадена икономика. Потреблението на възобновяема енергия е директен и прогресивен индикатор за възприемането на алтернативи на изкопаемите горива.

  • Материален отпечатък

Това направление показва колко интензивно държавите използват (вкл. повторно) суровините, като се измерват три  индикатора. Показателят за собствено потребление на глава от населението измерва цялото количество материали, директно потребявани в една икономика, и се равнява на цялото количество суровини, добивани от собствената територия за една година, плюс целия физически внос, минус целия физически износ. Потреблението обозначава видимата, а не крайната консумация. Показателят за материален отпечатък на глава от населението е функция от количеството суровини, добити в глобален мащаб, с което държавите задоволяват собственото си търсене. Третият индикатор измерва употребата на азотен тор на площ обработваеми площи. Това направление включва още един индикатор, показващ усилията на държавите да повишат процента на рециклиране на електронни отпадъци, и индикира напредъка им в отговор на отворените материални цикли

  • Трансформация на бъдещето – равенство, иновации, наблюдение

В доклада за човешкото развитие от 2020 г. се констатира, че за да се се постигне промяна в действията е необходимо е да се оказва подкрепа на хората по три начина: постигане на по-голямо равенство, въвеждане на иновации и възпитаване в грижа и отговорност към природата

Що се отнася до равенството, измерителите включват хранителната несигурност при жените в зряла възраст, изпитващи лишения в по-силна степен от мъжете, в следствие на глобалните промени; индексът на неравенството между половете като по-широк индикатор за оценяване на разликите между половете; увеличаване на броя на уязвимото население в бреговите райони, отразявайки нарастващия риск за него, причинен от покачване нивото на водите; индекс на развитието спрямо неравенствата и индекс на многоизмерната бедност – всички показатели са използвани, за да се погледне към хората, живеещи в крайна бедност и лишения. 

Индикаторите, измерващи иновациите, включват електрически капацитет от слънчевите фотоволтаици. Този индикатор представя способността да се оползотворят повече технологични нововъведения като умно захващане и ефективно съхранение на енергия. Относно грижата и отговорността към природата бива добавен индикатор за защитени наземни територии.

Най-добрите 10

rank 1

От 10-те държави с най-висок индекс на човешко развитие 8 са европейски. Те реализират най-високи резултати както в традиционните показатели, така и в новите индекси за екологична устойчивост и материален отпечатък. 

Къде е България?

Индексът на човешко развитие за 2019 г. на България е 0.816 – което я поставя сред страните с много високо човешко развитие – на 56 място от общо 189 държави и територии. 

rank 6На фигура 1 по-долу са показани тенденциите в напредването на страната по традиционните показатели за развитие между 1990-2019 г. Резултатът на България от 0.816 е под средната стойност 0.898 на страните в категорията с много високо човешко развитие и под средната стойност 0.911 на страните в Европейския съюз.
България е сравнена с Хърватия и Сърбия, които са класирани съответно на 43 и 64 място . 

2България заема 56-то място в Индекса на човешко развитие по основни показатели –  продължителност на живота, образование и стандарт на живот (виж инфографиката). Сред новите показатели, които влизат в направлението устойчивост на околната среда (Environmental sustainability), можем да сравним България със Сърбия и Хърватия по ключови показатели: Консумация на енергия от изкопаеми горива между 2013 и 2015 г. (71% за България, 83,9% за Сърбия и 70,7% за Хърватия), Промяна на горските територии между 1990 и 2016 г. (17,6% за България, 9,9% за Сърбия и 3,8% за Хърватия), Брой починали на 100 хил. души население вследствие от замърсяване на въздуха за 2016 г. (България – 62, Сърбия – 62, Хърватия – 35). 

Сравнимо с държавите, заемащи челни позиции, България изостава в много отношения, но като цяло тенденцията от 1990 г. насам е към повишаване на индекса на човешкото развитие. Голямата картина показва, че за последните 30 години България е достигнала ръст от 15% – от 0.708 до 0.816 пункта. 

1С прибавянето на двата нови елемента – количество въглеродни емисии и материален отпечатък на държавите, Индикаторът на човешкото развитие – Human Development Index (HDI) се адаптира към новите реалности на Антропоцена. Новият индекс – Planetary Pressure Adjusted Human Development Index (PHDI) ще ни накара да променим посоката на действие и да потърсим като общества решения за устойчиво развитие и за възможно бъдеще на човечеството.

*Индексът на човешкото развитие (ИЧР) на ООН е сравнително измерване на продължителността на живота, грамотността, образованието и стандарта на живот за страните от цял свят. Индексът е разработен през 1990 г. от пакистанския икономист Махбуб ул Хак и се използва в годишния доклад на Програмата на ООН за развитие. Държавите са подредени в четири категории: много високо (категорията е добавена в доклада за 2007 година), високо, средно и ниско човешко развитие. 

Статията е подготвена от Велина Филипова.
Данните и материалите, използвани в статията, са свободни за достъп на сайта на United Nations Development Programme Human Development Reports.